Хафлингер

Хафлингер е планинска порода коне, добила популярност със своята сила и издръжливост. Породата е създадена в Австрия и е намерила широко разпространение в много страни.
Историята на Хафлингер може да се проследи до средните векове. Произходът на породата  не е изяснен напълно, но съществуват две водещи теории. Според първата Хафлингер произхождат от изоставени коне в района на Тирол, по време на бягството на източните готи от византийските войски през 555 г. Счита се, че конете са оказали влияние върху местната  популация, чрез ориенталски кръвни линии, което обяснява арабските физически характеристики на днешния Хафлингер. Според втората теория, произходът на конете води началото си от жребец от Кралство Бургундия, който бил подарък за сватбата на Маркграф Луис от Бранденбург и принцесата на Тирол Маргарет Мaулташ през 1342 г. Хафлингер имат тясна връзка с конете Норикър, тъй като по време на развитието си са обитавали едни и същи географски ареали.
Независимо от произхода породата се развива в планински климат, коете приспособило конете да оцеляват при тежки условия с минимум ресурси. Те били тренирани, изпитвани и използвани за впряг, езда и носене на товар, което допринесло за развитието на широк набор от качества - издръжливост, сила трудоспособност, гъвкавост.
Името „Хафлингер” произхожда от селището Хафлинг, част от Австрия преди края на Първата световна война, а днес разположено в Италия. Арабското влияние  е силно реинфорсирано в съвременният Хафлингер, въвеждането на жребецът Ел Бедави в Австрия в края на 19 в. От кръстоската му с местна тиролска кобила през 1874г. се ражда жребецът Фолие. Към днешна дата всички представители на Хафлингер  трябва да бъдат проследени д ородословието на Фолие, чрез една от седемте линии (A, B, M, N, S, ST, и W), за да бъдат признати за породисти.

След  раждането на Фолие през 1874г., няколко австрийски благородници проявяват интерес към породата  и молят правителство за подкрепа и ръководство на процедурите по развъждане. Програмата стартирала през 1899 г., като само най-качествените млади кобили и жребци били сред избраните за държавна субсидия. Те били строго селектирани и отглеждани  за поддържане качеството на породата. Конете, които не отговаряли на стандартите били използвани от армията като товарни животни. До края на 19 в. конете били разпространени в целия Тирол, Стирия  Залцбург и Долна Австрия.