Англо-арабският кон е комбинация между арабски и английски чистокръвен кон. Кръстоската може да бъде между английски чистокръвен жребец и арабска кобила, както и обратното. Възможни са комбинации между английски чистокръвен и англо-арабски, арабски и англо-арабски или между два англо-арабски коня. Без значение каква е кръстоската англо-арабският кон трябва да притежава минимум 12,5 % арабска кръв, за да се приеме за породист.Произходът на породата се свързва с Великобритания с развиването на английският чистокръвен кон, но развъждането се осъществява предимно във Франция в началото на 18 в. в центровете Помпадур, Пау и Тарб. Родословното дърво на френският английски кон е проследено до двама жребци внесени от Сирия - Масуд (арабски) и Аслан (турски), които са били кръстосани с три чистокръвни английски кобили. Тяхното поколение е основа за развъждането на породата.
Първоначално конете са попълвали кралските конюшни, но с идването на Наполеон Бонапарт в края на 18-ти век се включват и в кавалерията.Англо-арабският кон е използван за както за езда, така и спортни дейности.Той повлиява върху развитието на основната френска спортна порода Сел Франс.
В резултат на различните кръстоски размерът и външният вид на англо-арабският кон варират. Височината при холката е от 157 до 175 см. Цветът на космената покривка е най-често кестеняв, дорест или сив. Най-добрите представители на породата имат арабски тип структура, дълга шия, добре изявена изявена холка, късо и силно тяло (по-здраво, отколкото на английският чистокръвен кон) и дълбок гръден кош. Те имат фини глави, макар и не прекалено изпъкнали в профил и здрава костна система.Отличават се със сила, издръжливост и бързина. Англо-арабският кон е отличен за всестранна езда, прескачане с препятствия и състезания.
Към днешна дата породата е разпространена във Франция, Полша, Испания, Германия и САЩ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар