- Съвременният кон може да достигне височина при холката от 40 см (при мини-кончетата) до 175 см (при едрите породи), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кг. То зависи от породата и от използването на коня. Тези животни имат големи очи, но и проблеми със зрението. Често те виждат неподвижните предмети първо като подвижни, а след това -каквито са си. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.
неделя, 20 февруари 2011 г.
Характеристика на конете
събота, 19 февруари 2011 г.
Връзката с коня
Отвъд физическите или техническите аспекти, психическата, духовната и емоционалната връзка с коня е условие, без което не може за добрата езда. Без такава връзка никога не може да има истинско разбиране, истинско общуване. Нашата цел е да обменяме понятия (разбиране), от съзнание към съзнание, искрено и открито. Физическите помощи имат само спомагателна функция, и колкото повече кон и ездач са близки един с друг, толкова по-малко те трябва да разчитат на тези чисто физически помощи.
Чувствителният и интелигентен кон винаги силно усеща как се чувства ездача (някои по-малко чувствителни коне не ги интересува достатъчно, за да разберат). За съжаление, ездачът често не знае как се чувства конят. Това е нещо, което е много трудно да се научи. Човек може само да посочи на ученика посоката, в която да търси, но от последния зависи да направи това изследване.
Едно от първите неща, които се опитвам да разбера, когато се кача на коня, е както да почувствам какво става вътре в него, така и с какви физически проблеми може би се бори той. И по време на ездата, както и през време на целият дългосрочен тренировъчен процес, аз се опитвам да стигна все повече и повече в досег с „вътрешния живот на коня”, защото това разбиране ще ме насочи към избора на упражнения, които практикувам с коня, както и към една цяла поредица от други неща, напр. колко да искам в даден ден, дали да започна нещо ново или не, кога да започна определено движение, кога да завърша с едно упражнение и да премина към нещо ново, кога да приключа урока, дали конят разбира това което му искам или е объркан, дали изпитва удоволствие от работата или не, дали дава най-доброто от себе си и др.
Хафлингер
Хафлингер е планинска порода коне, добила популярност със своята сила и издръжливост. Породата е създадена в Австрия и е намерила широко разпространение в много страни.
Историята на Хафлингер може да се проследи до средните векове. Произходът на породата не е изяснен напълно, но съществуват две водещи теории. Според първата Хафлингер произхождат от изоставени коне в района на Тирол, по време на бягството на източните готи от византийските войски през 555 г. Счита се, че конете са оказали влияние върху местната популация, чрез ориенталски кръвни линии, което обяснява арабските физически характеристики на днешния Хафлингер. Според втората теория, произходът на конете води началото си от жребец от Кралство Бургундия, който бил подарък за сватбата на Маркграф Луис от Бранденбург и принцесата на Тирол Маргарет Мaулташ през 1342 г. Хафлингер имат тясна връзка с конете Норикър, тъй като по време на развитието си са обитавали едни и същи географски ареали.
Независимо от произхода породата се развива в планински климат, коете приспособило конете да оцеляват при тежки условия с минимум ресурси. Те били тренирани, изпитвани и използвани за впряг, езда и носене на товар, което допринесло за развитието на широк набор от качества - издръжливост, сила трудоспособност, гъвкавост.
Името „Хафлингер” произхожда от селището Хафлинг, част от Австрия преди края на Първата световна война, а днес разположено в Италия. Арабското влияние е силно реинфорсирано в съвременният Хафлингер, въвеждането на жребецът Ел Бедави в Австрия в края на 19 в. От кръстоската му с местна тиролска кобила през 1874г. се ражда жребецът Фолие. Към днешна дата всички представители на Хафлингер трябва да бъдат проследени д ородословието на Фолие, чрез една от седемте линии (A, B, M, N, S, ST, и W), за да бъдат признати за породисти.
След раждането на Фолие през 1874г., няколко австрийски благородници проявяват интерес към породата и молят правителство за подкрепа и ръководство на процедурите по развъждане. Програмата стартирала през 1899 г., като само най-качествените млади кобили и жребци били сред избраните за държавна субсидия. Те били строго селектирани и отглеждани за поддържане качеството на породата. Конете, които не отговаряли на стандартите били използвани от армията като товарни животни. До края на 19 в. конете били разпространени в целия Тирол, Стирия Залцбург и Долна Австрия.
Историята на Хафлингер може да се проследи до средните векове. Произходът на породата не е изяснен напълно, но съществуват две водещи теории. Според първата Хафлингер произхождат от изоставени коне в района на Тирол, по време на бягството на източните готи от византийските войски през 555 г. Счита се, че конете са оказали влияние върху местната популация, чрез ориенталски кръвни линии, което обяснява арабските физически характеристики на днешния Хафлингер. Според втората теория, произходът на конете води началото си от жребец от Кралство Бургундия, който бил подарък за сватбата на Маркграф Луис от Бранденбург и принцесата на Тирол Маргарет Мaулташ през 1342 г. Хафлингер имат тясна връзка с конете Норикър, тъй като по време на развитието си са обитавали едни и същи географски ареали.
Независимо от произхода породата се развива в планински климат, коете приспособило конете да оцеляват при тежки условия с минимум ресурси. Те били тренирани, изпитвани и използвани за впряг, езда и носене на товар, което допринесло за развитието на широк набор от качества - издръжливост, сила трудоспособност, гъвкавост.
Името „Хафлингер” произхожда от селището Хафлинг, част от Австрия преди края на Първата световна война, а днес разположено в Италия. Арабското влияние е силно реинфорсирано в съвременният Хафлингер, въвеждането на жребецът Ел Бедави в Австрия в края на 19 в. От кръстоската му с местна тиролска кобила през 1874г. се ражда жребецът Фолие. Към днешна дата всички представители на Хафлингер трябва да бъдат проследени д ородословието на Фолие, чрез една от седемте линии (A, B, M, N, S, ST, и W), за да бъдат признати за породисти.
След раждането на Фолие през 1874г., няколко австрийски благородници проявяват интерес към породата и молят правителство за подкрепа и ръководство на процедурите по развъждане. Програмата стартирала през 1899 г., като само най-качествените млади кобили и жребци били сред избраните за държавна субсидия. Те били строго селектирани и отглеждани за поддържане качеството на породата. Конете, които не отговаряли на стандартите били използвани от армията като товарни животни. До края на 19 в. конете били разпространени в целия Тирол, Стирия Залцбург и Долна Австрия.
Арабският кон
Арабският кон произхожда от Арабският полуостров. С характеристики като форма на главата и дълга опашка той е един от най-лесно разпознаваемите породи коне в света..Арабският кон е една от най-старите породи в света, археологическите доказателства за коне приличащи на съвремннния арабски коне датират отпреди 4,500 години. През цялата си история конете са обикаляли света едновременно за вайна и за търговия, използвани са за подобряване на други породи добавяйки скорост,елегантност, издръжливост и здрава костна стуктура. Днес арабските кръвни линии могат да с еоткрият във почти всеки съвременен ездови кон.
Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.
Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.
Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се, че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата
Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си.
Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.
Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.
Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора. Смятало се, че чистокръвна арабска кобила, покрита от нечистокръвен жребец, загубва своите качества. Ето защо бедуините често прилагали инбридинг. По този начин били закрепени и наследствените качества на породата
Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си.
Англо-араб
Англо-арабският кон е комбинация между арабски и английски чистокръвен кон. Кръстоската може да бъде между английски чистокръвен жребец и арабска кобила, както и обратното. Възможни са комбинации между английски чистокръвен и англо-арабски, арабски и англо-арабски или между два англо-арабски коня. Без значение каква е кръстоската англо-арабският кон трябва да притежава минимум 12,5 % арабска кръв, за да се приеме за породист.Произходът на породата се свързва с Великобритания с развиването на английският чистокръвен кон, но развъждането се осъществява предимно във Франция в началото на 18 в. в центровете Помпадур, Пау и Тарб. Родословното дърво на френският английски кон е проследено до двама жребци внесени от Сирия - Масуд (арабски) и Аслан (турски), които са били кръстосани с три чистокръвни английски кобили. Тяхното поколение е основа за развъждането на породата.
Първоначално конете са попълвали кралските конюшни, но с идването на Наполеон Бонапарт в края на 18-ти век се включват и в кавалерията.Англо-арабският кон е използван за както за езда, така и спортни дейности.Той повлиява върху развитието на основната френска спортна порода Сел Франс.
В резултат на различните кръстоски размерът и външният вид на англо-арабският кон варират. Височината при холката е от 157 до 175 см. Цветът на космената покривка е най-често кестеняв, дорест или сив. Най-добрите представители на породата имат арабски тип структура, дълга шия, добре изявена изявена холка, късо и силно тяло (по-здраво, отколкото на английският чистокръвен кон) и дълбок гръден кош. Те имат фини глави, макар и не прекалено изпъкнали в профил и здрава костна система.Отличават се със сила, издръжливост и бързина. Англо-арабският кон е отличен за всестранна езда, прескачане с препятствия и състезания.
Към днешна дата породата е разпространена във Франция, Полша, Испания, Германия и САЩ.
Английски чистокръвен кон
- Създаден е в Англия в края на ХVІІв и началото на ХVІІІв. Чрез сложно възпроизводително кръстосване на източни и местни кобили с арабски, турски, берберийски, тюркменски и други източни жребци.
- Всички сега съществуващи коне от тази порода водят началото си от три забележителни жребци-родоначалници - Дарлей Арабиан, Байерли Тюрк и Годолфин Арабиан, чрез техните преки потомци Еклипс, Херод и Матчем и около 40 кобили.
- За създаването и за по-нататъшното усъвършенствуване на породата голяма роля са изиграли подходящият мек климат, обилното хранене, пашата, системата на тренинг и на изпитвания, правилното и точно водене на племенните книги.
- Средните телесни измерения на жребците са:височина при холката 164см.,обхват на гърдите 185см. и на свирката 19,5см.,а зa кобилите съответно 160,на гърдите 180 и 19см на свирката.
- Благодарение на своите ненадминати до днес производителни качества, силни аклиматизационни и наследствени способности, чистокръвният английски кон е получил широко разпространение и се е утвърдил като основна порода подобрителка на всички културни полукръвни породи коне. Най-голям брой чистокръвни коне сега има в САЩ, Великобритания и Франция.
- У нас участва в създаването на Източнобългарския кон.
Конете
Конете били опитомени за първи път в равнините на Казахстан преди 5500 г. - около 1000 години по-рано от предишното предположение. Приятелството между хората и животните променила човешката история. Тя повлияла на всички сфери на живота - транспорт, стопанство, война.
Археолози смятат, че най-сетне са намерили отговора на въпроса къде и кога за първи път хората са започнали системно да използват конете в своя живот. Наскоро учени разкриха най-старата ферма за отглеждане на коне. Тя е дело на древната култура на Ботай в Казахстан.
Абонамент за:
Публикации (Atom)